Част 2 – Диаграма на целите
В предишната част на статията говорихме за етапите, през които ще преминем, за да направим „моментна снимка“ на целите си. След като вече сме тръгнали да съставяме списъка си под някаква форма, то е време за всяка от целите да определим два основни параметъра – отдалеченост във времето и житейска област. След това ще кажем и как да нанесем всяка цел върху диаграмата, за да добием добра зрителна представа за това какво се случва.
Как да определим дължината и житейската област на целта?
Как да определим отдалечеността във времето?
Най-просто, това е моментът (датата, денят ако щете), в който можете да кажете, че целта е изпълнена. И тук идва едно уточнение. Далеч не за всички цели може да се определи такъв момент.
Много от целите са безсрочни или се простират отвъд нашето собствено съществуване. Още повече че разделянето по време е относително и различно за всеки човек. За да е по-лесно, е добре условно да ги разделим на три групи според времето на тяхното изпълнение – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни (житейски) цели. За безсрочните, които споменахме по-горе, трябва да кажем, че попадат в последната графа. Тяхното изпълнение не е свързано със срок, а е непрекъсната дейност. Те са особена категория и може би си струва да се занимаем съвсем отделно с тях, тъй като те в някакъв смисъл представят ценностите ни и ни охарактеризират като личности. Тук все още не се занимаваме с това и за целите на нашето упражнение е достатъчно да ги причислим към графата дългосрочни.
Разделението по срок е доста относително и варира от човек до човека, но като съвсем условен ориентир можем да кажем, че краткосрочните цели са тези, които обхващат месец-два-три напред във времето. Средносрочните цели обикновено се мерят в по-големи интервали и могат да обхващат години. За дългосрочните вече споменахме, че се простират често до края на дните ни, а понякога дори и отвъд това. Не бива да се забравя, че възприятието за време е относително и различно за хората с различна дължина на перспективата за бъдещето (за това вече говорихме ето тук). Затова и тези интервали зависят именно от тази дължина и всеки човек различно определя кое е непосредственото му бъдеще (мястото за краткосрочните му цели), а кое е средносрочна перспектива. Трябва да кажем, че и не всички житейски области могат да са представени и в трите времеви диапазона, но за това ще говорим повече на третия етап на упражнението, когато правим анализ на диаграмата.
Как да определим житейската област към която принадлежи целта?
За всеки от нас различните области от живота имат различна стойност. За едни изкуството е по-важно от всичко друго. За други семейството е висша ценност, за трети работата или пък приятелите. И въпреки индивидуалните ни различия за повечето от нас важат сходни разделения на областите. Почти всички се борим с баланса между личния и професионалния ни живот. Всички сме изправени пред избора за какво да отделим повече от свободното си време – приятелите, семейството, хобито или значим за нас интерес. Разнообразието на живота ни предлага най-различни изкушения, които искат да отнемат част от времето ни. И въпреки цялото това разнообразие има сфери, които не бива да подминаваме. Както на психолозите им е добре известно, равновесието на психиката ни се крепи на доброто функциониране на няколко сфери. И макар че това не е изчерпателно и всеки може да добави още от това, което го интересува, тук ще предложим някои основни.
-
Собствено физическо и психично здраве
Не можем да поемаме адекватно предизвикателствата на живота, ако не сме в необходимата добра форма да го направим. И тялото и психиката ни се нуждаят от грижа, за да функционират добре. Затова и не бива тази област да бъде подминавана, защото тя ни дава основата, от която да продължим да надграждаме. -
Тесен социален кръг и семейство
Всички сме социални същества, но най-значимите за нас хора винаги са от ключово значение. Често това е семейството и най-верните ни приятели. Хората, които са съпричастни на нашите трудности и щастливи моменти. Хората, при които търсим подкрепа и на които даваме, когато те са в нужда. Едва ли някой може да си представи живота си без тези най-значими за него хора. Тази област от нашия живот е важна и иска добра грижа и развитие. -
Образование и професионално развитие
Развитието на знанията и професионалните ни умения ни позволява да реализираме потенциала си. Да проявим онова качество, което ни отличава от повечето останали живи същества на тази планета – способността да творим. Да създаваме нещо ново, което да допринася полза за нас, хората около нас и обществото ни. И за да го правим добре, трябва да се развиваме. Това развитие, освен че ни коства време, усилия и психична енергия, също така ни дава много. Позволява ни да съществуваме икономически, а също така и да имаме увереността, че сме значима част от средата, която обитаваме. -
Широк социален кръг и обществени дейности
И макар че най-близкото ни обкръжение е най-важно за нас в социален смисъл, ние не можем да съществуваме само в него. По-далечните ни социални контакти са важна предпоставка за откриване на нови възможности пред нас.
Преди да тръгнем да нанасяме целите си върху диаграмата (която можете да изтеглите ето от тук) трябва да можем да кажем за всяка от тях гореписаните две неща. Трябва да можем да кажем кога считаме целта за постигната, както и към коя от основните области тя принадлежи.
Кръгова диаграма на целите
Кое какво е?
Сега, след като имаме подръка всички цели, за които сме успели да се сетим, е време да ги нанесем върху нашата импровизирана диаграма. Нека погледнем за момент изображението и да направим някои разяснения. Приемаме, че центърът на концентричните кръгове е настоящият момент и времето тече по посока на отдалечаване от центъра. Просто казано средата е сега, а пространството извън най-външния кръг е необозримото бъдеще. Концентричните кръгове са условната граница, която поставяме между краткосрочните и средносрочните си цели. Пространството между центъра и първия кръг е отделено за крайната точка (момента на постигането) на краткосрочните цели. Пространството между първия и втория кръг е за средносрочните ни цели, а отвъд втория за житейските ни дългосрочни и безсрочни цели.
Как да нанесем целите върху диаграмата?
Всички цели започват от сегашния момент, т.е. от центъра на нашите концентрични кръгове в диаграмата. Рисуваме права отсечка от центъра на кръговете в посока навън. Края на тази отсечка е на различно разстояние от центъра и това разстояние зависи от това как сме определили времевия диапазон на целта. Ако е краткосрочна, т.е. целим постигането ѝ в непосредствено бъдеще, то отсечката свършва преди първия кръг. Ако е средносрочна (според вашия личен интервал, който определяте като такъв), то краят на отсечката попада между първия и втория кръг. Дългосрочните и безсрочни цели се простират отвъд последния кръг, тъй като, както вече казахме, това е мястото в нашата схема, което показва необозримото бъдеще.
Друг важен момент е как нанасяме целите от една и съща житейска област. За предпочитане е те да бъдат групирани. Също така е добре да се групират и съподчинените цели, защото това много ще ни улесни в анализа по-късно, когато стигнем до този етап. Ако имаме безсрочна цел (да речем „Да водя здравословен начин на живот“), е добре до нея да са поставени и средосрочните и краткосрочни цели, които я привеждат в изпълнение (например „Да тренирам два пъти седмично“ или „Всеки ден да приемам плодове и зеленчуци с храненията си“). Не винаги такива могат да се намерят в нашия списък. Какво значение има това ще кажем при анализа, а на по-късен етап ще коментираме какво може да се направи, за да се избегне такова положение и защо това е важно.
Така че, пригответе диаграмата, като я разпечатате, по възможност на по-голям лист хартия. Ако не разполагате с принтер, спокойно можете да поставите един център и да очертаете два концентрични кръга около него. Използвайте цветните моливи, за да нарисувате отсечките на всяка от целите по описания по-горе начин. Можете да използвате един и същ или сходни цветове за целите от една и съща житейска област. Така по-лесно ще се различават групите и по-ясно ще се вижда кои средносрочни и краткосрочни цели са подчинени на по-голяма, житейска цел. Можете да направите всичко това наведнъж, както и да го разделите на части. За предпочитане е да не го бавите много, обаче. Целта тук е все пак да хвърлим поглед върху текущото състояние, за да видим какво можем да променим.
След като сме нанесли всичките си цели върху диаграмата, сме готови да пристъпим към анализ. С него обаче ще се занимаем в следващата статия. Ако сте срещнали трудности в това да направите диаграма на целите си, не се колебайте да се свържете с нас, за да се опитаме заедно да го направим. Можете да използвате формата за контакт на сайта, както и коментарите по-долу и в социалните мрежи.