В последното упражнение, което представихме в Лична ефективност, показахме как всеки може да направи диаграма на собствените си цели и да придобие зрителна представа за състоянието на собствената си перспектива за бъдещето. Също така онагледихме процеса и с два примера, за да стане още по-ясно. Една от задачите за по-нататъшна работа, която изведохме от правенето на „моментна снимка“ на целите си, беше да анализираме дългосрочните цели, които имат дупки в структурата. Тези от вас, които са пропуснали този момент, могат да прочетат третата част на текста, в която се занимахме с анализа. Като резултат от цялото упражнение трябва да имаме импровизиран списък на целите, които имат нужда от по-нататъшна работа. Именно този списък ще използваме тук. В това упражнение ще се занимаем с анализа на всяка отделна цел.
Как изглежда дългосрочната ни цел?
Как е формулирана една цел е много важно. За това на какви критерии трябва да отговаря формулировката ѝ говорихме при структурата на перспективата за бъдещето. Добре формулираната цел дава насоки и за пътя на нейното постигане, а също така и за начините, по които можем да измерим прогреса, който сме постигнали. Самата фромулировка обаче, колкото и да е съвършена, не изчерпва сама по себе си целта. Една дългосрочна цел е пълна, само ако я разглеждаме заедно със средносрочните и краткосрочни цели, които ни водят към нейното постигане. Когато тук говорим за дългосрочни цели, имаме предвид точно това - съвкупността от дългосрочна и прилежащите ѝ подчинени цели. Това следва да се има предвид, защото така комплектовани една, две или три дългосрочни цели спокойно могат да изчерпят ресурса ни в дадена важна житейска област.
Друго, с което се занимахме при анализа, са „дупките“ в структурата. Именно липсата на средносрочни или краткосрочни цели е критерият, по който определихме, че те имат нужда от по-нататъшна работа. Така че щом дадена дългосрочна цел е стигнала до нашия списък, значи определено не е пълна. Тук трябва да разберем какво ѝ липсва на нашата цел. Дали конкретните действия, които трябва да извършим днес, утре, другата седмица, или пък не са ясни основните етапи и събития, които трябва да ги маркират по пътя. Трябва да имаме поглед върху общото състояние на целта, за да можем да пристъпим към по-нататъшния ѝ анализ.
Кои са основните етапи на постигането на целта ни?
Когато подхождаме към дългосрочни цели, най-общо имаме възможност за два подхода. Можем да тръгнем от най-дребните ежедневни неща, които я подкрепят, или да опитаме обратния подход и първо да определим основните етапи на постигането ѝ. В използването и на двата подхода има резон, но лично аз съм поддръжник на втория. Набелязването на основните етапи по пътя ни спестява много експериментиране и още в началото ни ориентира. За да не става прекалено абстрактно, нека дадем един пример. Ако нашата дългосрочна цел е „Да мога да спортувам до края на активния си живот“, то е добре да можем да кажем какво искаме да имаме като постижение на различни етапи от живота си. Ясно е, че хората в млада възраст спортуват по начин, различен от тези в средна и по-напреднала възраст, затова и етапите ще бъдат различни при различните хора. Ако съм състезател, то мога да имам за средносрочна цел „На 55 годишна възраст да участвам в състезание за ветерани“. Тук много важно място заема причината, която стои в основата на нашата цел. Ако сме си поставили такава цел, за да поддържаме физическото и психическото си здраве, то етапът може да е съвсем различен. Добре е той обаче да е конкретен. Ако нашият основен спорт е свързан с бягане, то може етапът ни да е „На 40 годишна възраст да мога да бягам …. км под ….. часа и ….. минути“.
Можем дори да си направим конкретна процедура, която ясно да показва способностите ни в дадената област. Тук нещата вече са много индивидуални. Важното е да помним, че даденият етап (който всъщност е нашата средносрочна цел), трябва да може ясно да бъде посочен и ясно да може да се определи постигнат ли е или не. Ако не можем да определим етапите в постигането на дългосрочната ни цел за години напред, това все пак не трябва да ни спира. Определянето на най-близката средносрочна цел е достатъчно на първо време. Тя трябва да има ясен срок, ако не до дни и седмици, то поне до част от годината. Така имаме времеви ориентир, който да ни помогне, когато разполагаме с графика си за поставяне на краткосрочните цели и планове.
Кои действия трябва да извършим, за да постигнем първия средносроочен етап на целта си?
След като знаем първия етап за постигането на нашата дългосрочна цел, то е време да набележим и конкретни мерки за неговото постигане. Тук е мястото на краткосрочните цели и конкретните планове. Сега е времето за разбиване на целите на конкретни действия, които да извършим днес, утре или пък до края на месеца. На тази тема ще отделим специално внимание, тъй като тя е сърцевината на ежедневното изпълнение, на промяната, която създаваме за себе си и собствената си перспектива за бъдещето. Затова тук само ще споменем за краткосрочните цели и ще продължим нататък с още нещо много важно за всяка една цел, независимо от нейния срок на изпълнение.
Как измерваме постигането на целта си?
За да можем да сме наясно движим ли се напред или не, за всяка една цел ни е необходим измерител. За подбирането на измерител говорихме в Кои характеристики на перспективата ни за бъдещето са важни за нас и защо (Структура - продължение), но тук пак ще кажем някои неща. Критерият, който използваме за измерване на постигането на целта ни, трябва адекватно да показва напредъка ни. Важно е да отбележим, че това не винаги е свързано с вложените усилия и време. Можем да вложим много часове в дадена работа и това да няма особен резултат. Ако случаят е такъв, то нашият измерител не изпълнява предназначението си и не само че не можем да оценим добре прогреса си по дадената цел, но и от това следват по-сериозни последици.
Избирането на критерий, който не отразява добре целта, може да ни въведе в заблуждение, както за етапа на нейното постигане, така и за нейната стойност. Самият подбор на добър измерител на целта е цяло изкуство и заслужава може би цял раздел, посветен на него. Дори и половината от статиите на Лична ефективност да посветим на това, пак няма да изчерпим темата поради простата причина, че заедно с целите и измерителите им са строго индивидуални. Това ни изправя пред проблема, за който говорихме в предното упражнение, а именно нуждата от индивидуално консултиране. Само с помощта на човек, запознат с метода, можете да си осигурите ефективна и ползотворна обратна връзка. Защо това е така е една дълга тема. Казано накратко, хората сме твърде субективни и това е още повече валидно, когато става дума за материя, която тепърва разнищваме и анализираме.
Обобщение
Накрая накратко да кажем какво трябва да имаме като резултат от нашия анализ. За всяка от дългосрочните цели в нашия списък, с който започнахме, трябва да знаем следните основни неща:
- Ако целта не е безсрочна, какъв е нейният краен срок – За една дългосрочна цел това рядко може да бъде определено с точност, но поне приблизително трябва да сме наясно.
- Колко и кои са основните етапи за нейното постигане
- Какви са сроковете за всеки етап – Като минимум ни е необходим срокът на първата средносрочна цел (първият етап), но не бива да забравяме, че е добре да разположим във времето и следващите.
- Кои са основните действия, които трябва да се предприемат за постигане на първия етап – Това са всъщност краткосрочните цели, които можем да заложим с конкретни срокове за постигане. Те следва да са до ниво готови за вкарване в календара ни и за незабавно изпълнение.
Нека пак припомним, че целият този процес най-добре се случва с помощта на консултант, който да ви подкрепя. Разбира се, можете да използвате формата за контакт, както и да обсъждате в коментарите по-долу и в социалните мрежи.
