Част 1
 |
| https://www.pexels.com/photo/agriculture-aliment-animal-bird-19675/ |
Какво имаме до момента?
Досега навсякъде говорихме за управлението на времето и целите като за две отделни теми. От тук нататък следва тяхното обединяване и в следващите статии ще говорим за метода, който всеки от нас е изградил и как можем да следим неговото изпълнение. Преди да обединим темите, обаче нека да припомним какви са резултатите от всяка от тях. След първоначалния одит на времето имаме изразени в проценти три основни съотношения. Това бяха свободно-заето време, съотношението на дейностите ни, и отношението работа-личен живот. От другата страна, в темата за целеполагането имаме анализирани и структурирани ключовите си приоритети по житейски области. Нека също така да припомним, че всяка от тези дългосрочни цели беше доведена до състояние готово за вкарване в графика ни, като за всяка имаме определени измерител и срокове на основните етапи.
Преди да пристъпим, обаче към анализа на отделните ни дейности, е добре да кажем какво е добре да избягваме и какво да не пропускаме в начина, по който ще управляваме времето си за в бъдеще. В предишната статия завършихме с темата за баланса между личния живот и работата. Може би е добре и тук да продължим с нея, като част от по-голямата ни тема.
Какво задължително трябва да вземем под внимание в бъдещия си график?
Какво е количеството на работата спрямо общото време?
Нека го кажем в прав текст – няма как да сте непрекъснато в най-добрата си работна форма. Също така няма как да свършите всичката работа на света. Ако прекалим с работата, това несъмнено ще се отрази върху няколко неща. Най-напред това ще снижи продуктивността ни, както можем да видим в това изследване. Макар, че темата е доста пространна и сложна, още от Първата световна война насам се знае, че повече часове работа не водят до повече резултат. Така, че не е учудващо, че това води и до по-ниски икономически показатели на ниво национални икономики. Последното ясно се вижда в графиката на The Conference Board Total Economy Database (2016). Изводите от горното и други изследвания ни показват, че за да имаме балансирано и наистина ефективно ежедневие ни трябва
достатъчно време за ефективна почивка
Това от своя страна означава няколко неща. Най-напред е важно да си осигурим
- достатъчно сън – Това, разбира се е доста относително понятие, но в повечето източници здравословното и достатъчно количество сън се определя някъде в интервала от 7 до 9 часа в денонощието. Количеството варира и според индивидуалните особености и според сезоните и циркадичните ритми, но много ключов момент е качеството на осигурения сън. Вече има достатъчно устройства, с които можем да проследим количеството дълбок сън и съответно да си направим изводи за качествата му.
- почивни дни в седмицата – Макар, че в началото на миналия век са водени доста спорове по темата, в крайна сметка е ясно, че седмица без почивен ден не ни прави по-продуктивни. В същото изследване, посочено по-горе, ясно се показва, че в седмиците, в които се работи неделя всъщност няма повече произведена продукция от тези, в които се почива. Също така ясно се вижда, че превишаването на относителния праг от около 60 часа на седмица не повишава производството, а напротив оставя го в плато, дори и в спад, ако се добавят още часове работа. Разбира се, тук трябва да се вземат предвид и индивидуалните особености, но като цяло дори и да си позволяваме да превишаваме тези стойности за известно време, това си има своята цена.
- периодична качествена почивка – Прекараното в „нищоправене“ време почивка ли е? Да, можем да се съгласим, че някои хора си почиват така. Подобно оползотворяване на времето има известна роля в способността ни да творим, но определено не е най-доброто, което можем да направим за почивката си. Всъщност ни трябва доста време, за да влезем в режим на почивка (средно около 8 дни), а непланираната ваканция носи повече стрес и натоварва допълнително организма, вместо да му позволи да влезе в режим на възстановяване. Ефектите на една почивка не са много дълги (както се вижда в това изследване) и затова най-добрия вариант е да има периодични планирани ваканции. Още по темата можете да прочетете на английски ето тук.
- почивка вътре в графика – Всички наши способности са ограничени. Това важи в още по-голяма степен за когнитивните ни процеси. Никой от нас не може да задържа вниманието си безкрайно, никой не може безброй пъти на ден да използва волята си или паметта си, защото всички тези неща изискват енергия. Енергия, която не винаги можем да доставим на тялото или мозъка в съответния период от време. Затова в самият график, който изпълняваме трябва да имаме необходимото време за подготовка и почивка между събитията и задачите си. Тук в пълна сила важат индивидуалните ни особености и всеки следва да се съобрази с тях.
Време за социални контакти
Вече на няколко пъти говорихме за две от основните житейски области, тези свързани със социалното ни функциониране. Двете сфери, на близкия и широкия ни социален кръг имат особена важност. Не можем да функционираме извън обществото, което обитаваме. Или по-точно казано можем, но това ще ни наложи ограничения, които обезсмислят цялото ни съществуване и стремеж към успех. Затова и когато се подготвяме да променим начина по-който оползотворяваме времето си, непременно трябва да имаме предвид тези две сфери. И тъй като живеем във времена, които поставят на изпитание дори и способността ни да живеем в общност, то е необходимо да подходим малко по-структурирано към тази тема. Оставянето на планирани времеви интервали за срещи и дейности свързани със семейството ни помага да осигурим подкрепата и възможностите, които ни дават тези две области от живота.
Това накратко бяха нещата, които задължително трябва да предвидим, когато пристъпваме към промяната на начина, по който използваме времето си така, че то да е в унисон с нашите цели. В крайна сметка никой не очаква от нас да станем роби на ефективното постигане на цели. Затова и нещата, които определяме като задължителни са всъщност онези, които ни предпазват от загубата на баланс. А балансът е от ключово значение за нашето развитие. И въпреки, че много пъти то се осъществява на качествени „подскоци“, балансираното трупане на опит осигурява количествените натрупвания необходими за качествената ни личностова промяна. Междувременно можете да споделяте мнението си в социалните мрежи, както и в коментарите по-долу. А формата ни за контакт ви дава възможност да задавате въпросите си и да получите отговор на останалите неясни моменти.
